Мелатонинът – хормонът на младостта

Съвременната наука умее добре да разчита на незаменимия помощник, наречен мелатонин

За ползите му се говори много в последните години, като постиженията на съвременната медицина още повече усъвършенстват и предлаганите насоки в помощта му за човешкото здраве. Мелатонинът е добре изучен хормон, без чието наличие в организма не бихме могли да функционираме адекватно. Ниските му нива обикновено водят и до по-сериозни последици, така че навременната помощ в случай на нужда е от жизненоважно значение за младостта и здравето на тялото.

Т.нар. хормон на младостта е невропептид, който се синтезира в епифизната жлеза на мозъка. Освен в епифизата може да се произвежда и в част от периферните органи, като червата, панкреаса, яйчниците и пр. В повечето случаи занижените му стойности в организма биха могли да се повлияят и от промяна в диетата, когато в нея бъдат включени подходящите храни. Независимо от всичко обаче поддържането на нормалното му ниво ще ни осигури здраве, младост и дълголетие.

Основното му значение се свързва с възможността да регулира цикъла сън – бодърстване при хората. Така мелатонинът се превръща в ключова съставка при възстановяването на циркадния ритъм на човека. Циркадният ритъм, от своя страна, е вътрешният часовник на всеки от нас, който, тиктакайки в синхрон с природата, допринася за адекватното ни функциониране. Смяната на деня и нощта води до навлизане в определен ритъм – в светлата част на денонощието организмът бодърства, докато в тъмната се пренася в света на сънищата. Когато този синхрон е нарушен и тялото “живее” в друг режим, целият организъм страда. Затова, и да живеем според циркадния си ритъм, понякога се оказва трудно, което води и до нарушено “подаване” на мелатонин от страна на епифизата.

Известно е, че най-големи количества от хормона се синтезират около 2:00 ч. сутринта, когато човек би трябвало да е в плен на съня. В много случаи обаче хората са принудени да променят вътрешния си “график”, за да отидат на работа или да се аклиматизират в нова часова зона. Нивата на мелатонин падат, стимулира се производството на хормона на стреса – кортизола, както и на редица други хормони и от там насетне могат да възникнат редица здравословни проблеми.

Неслучайно мелатонинът се нарича и хормон на младостта. Все пак достатъчният, при това здравословен сън е в състояние да подмлади човек с години. От друга страна, антиоксидантните му свойства го правят незаменим помощник в борбата със стреса и свободните радикали. Когато нивата му са нормални, се повишават когнитивните способности, стимулира се зрителното възприятие, повишава се имунитетът. Незаменимо средство е и в борбата с туморните образувания, тъй като индиректно оказва влияние върху съединенията, водещи до поява на различни видове рак. Тъй като яростно влияе и върху имунната система, нарастват съпротивителните сили на организма и в борбата с всякакви инфекции. Положително е въздействието му и при диабет, метаболитни нарушения, сърдечносъдови заболявания, проблеми с кръвното налягане. Регулирането на цикъла сън – бодърстване, както и адекватната способност да възприемаме реалността, автоматично водят и до понижаване на тревожността и депресията. Или с други думи, ако човек умее да се възползва от възможностите на собствения си организъм, неминуемо си гарантира физическо и психическо здраве.

Ето на какво е нужно да обърнем внимание, за да си подсигурим оптимални нива на мелатонин:

1. Цикълът сън – бодърстване да отговаря на смяната на деня и нощта, т.е. да спим през нощта и да сме будни през деня, а не обратното.

2. Непрепоръчителна е “играта” с всякакви устройства поне час преди сън. Синята светлина от екраните сякаш има способността да се “просмуква” в мозъците ни и да нарушава редица естествени биологични процеси.

3. Да осигурим достатъчно време на храната да бъде преработена от храносмилателната система, преди да се отправим към леглото.

4. Да проветряваме редовно помещението, в което спим, да си осигурим оптимални условия за сън – удобно спално бельо, подходяща възглавница и завивки, както и да поддържаме регулярна температура в стаята.

5. Да ограничим светлината, която идва отвън, по време на сън, дори това да означава да похарчим повече за плътни завеси, щори и пр.

6. Да не дразним сетивата си – с излишна светлина, шумове, храна и напитки, физическо, психическо и емоционално натоварване. Ограничаването на тютюнопушенето и на кофеиновите напитки само ще стимулира продуктивността на собствения ни организъм.

7. Да включим в диетата си храни, които стимулират производството на мелатонин:

* Плодове – вишни, череши, бaнaни, киви, пopтoĸaли, фypми;

* Зеленчуци – acпepжи, бpoĸoли, моркови, домати, цвекло;

* Месо и риба – пилeшĸo, пyeшĸo, чepeн дpoб, както и всякакви морски продукти;

* Млечни продукти – пълномаслено сирене, извара, кисело и прясно мляко;

* Бобови растения, леща, ориз, елда, царевица;

* Яйцa;

* Meд и ядки (фъстъци, бадеми, орехи, тиквени и слънчогледови семки)

Макар и рядко, все пак не е невъзможно да прекалим с мелатонина. Пренасищането на организма с това вещество може да се изрази в:

– сънливост;

– раздразнителност и безпокойство;

– главоболие, често придружено с виене на свят;

– проблеми със стомаха и диария;

– болки в ставите;

– интензивни сънища и кошмари;

– безсъние.

Така мелатонинът може да се превърне от наш съюзник в неочакван палач. Затова и злоупотребата с него е непрепоръчителна. Полезните му свойства няма да се удвоят, когато прекаляваме с употребата му. Придържането към гореспоменатите насоки само ще ни помогне да се възползваме максимално от възможностите му и да запазим младостта и здравето си в продължение на години.