Помощ! Детето ми е токсично!

По какво ще познаете „токсичното“ дете, за да може навреме да направите нещо

Всеки познава някой, който му е до болка неприятен и с когото всеки разговор е изпитание. Най-полезното е да избягвате срещите с подобни хора, защото след тях усещането е, че през вас е минал валяк. Наричат ги „токсични” и това не е преувеличено. Те направо разболяват с поведение, отношение, лъжи и манипулации. Какво обаче трябва да направите, ако собственото ви дете се държи като токсичен човек?

Какво е токсичност?

Токсичността е въздействие на веществата върху биологичните системи по начин, който им вреди или ги унищожава. Що се отнася до човешките комуникации, токсичността е набор от вербални и невербални прояви, които тровят взаимоотношенията и общата атмосфера.

Как можете да разберете дали децата ви се превръщат в токсични хора?

Защо децата стават такива?

Естествено, проблемите между родители и деца не бива да се свързват с токсичността. Те обикновено са свързани с някоя пубертетска криза или сигнали за други семейни проблеми. Има неща обаче, които трябва да послужат като сигнална лампа:

Признаци, че детето ви ще стане токсично

Винаги обвинява другите

Няма значение какво се е случило: Получило е лоша оценка в училище, децата не искат да играят с него, не е в титулярния отбор на състезание – все някой друг му е виновен. Този подход преди да развали отношенията с хората, изключва проявата на отговорност за себе си и живота си.

Истерията е негов коз

У дома или на обществено място, няма значение. Ако едно дете иска нещо, то ще крещи, реве, ще се тръшка, докато не постигне своето- и не, не говорим за двегодишно! Ако като ученик или див пубертет успява с родители и деца, със сигурност ще причинява доста проблеми на работното място и в общуването с хората като възрастен.

Говори лошо за връстниците си

За него няма добри хора- дори най-добрите му приятели. То не вижда добрите им качества, но не пропуска да отбележи лошите. Дори ще се опита да очерни това, което носи радост или буди възхита у другите: Отличниците са задръстеняци и книжни плъхове, красивите момичета са кифли, добрите са безхарактерни и т.н. В бъдеще тази черта може да се развие в постоянно раздухване на клюки и слухове в колектив и опорочаване на средата.

Не проявява съчувствие

То пет пари не дава, че някой е обиден или наранен. Дори ще съди, ще удря по раната и ще се смее на това. Малко вероятно е такъв човек да намери любезна, подкрепяща среда. Емпатията е една от най-важните способности за изграждане на силни взаимоотношения с хората. Липсата му ще руши доверието и ще усложнява приятелствата и романтичните връзки.

Провокира конфликти

Всичко за него е повод за подигравка, зла шега и дори повод да покажете агресия. Такова дете постоянно се кара с някого или се опитва да създаде конфликт между други деца и възрастни. Често- чрез манипулация и измама.

Тези предупредителни знаци са важни, но трябва да се знае, че децата не се раждат токсични.

Защо едно дете става токсично?

Най-общо казано има три неща, които „отключват” подобен тип поведение:

Копира авторитетен възрастен

Ако поведението на детето имитира  родители, значими за него роднини или семейни приятели, дали не е време да изолирате този неприятен пример от живота им. Много е важно да сте честни със себе си. Възпитавайте не само децата си, но и себе си. Детето е огледало на родителите си.

Опит да се справи с натиска

Понякога поведението на детето не е нищо повече от съпротива срещу упражнения натиск. Например, ако постоянно го сравнявате с други деца, това може предизвика ревност. Всеки образователен метод е добър в умерени количества; важно е да не претоварвате и не притискате детето в ъгъла с вашите назидания и недоволство. Търсете и подчертавайте позитивните му качества и постиженията!

Привлича вниманието

Понякога на детето просто му липсва внимание и любов. Когато се държи добре, вие го приемате за даденост, но щом се държи токсично, веднага започвате да му говорите, да му се карате или да реагирате по някакъв друг начин.

Утешителна прогноза за финал: Почти всяко поведение може да бъде коригирано в детството. Когато детето отново се почувства в безопасност, закриляно, в хармонично семейството, то ще се промени към добро. Потърсете помощ. В повечето случаи самите родители първо трябва да отидат на терапия, защото те са примерът, който децата приемат като азбучна истина.