Сестрата – най-добър приятел или враг

Който си няма по-голяма сестра, мечтае за такава, а който има…е, тук ще чуете различни неща

Сигурно всеки има приятелка, която има сестра. Двете са най-добри приятелки – сплотени, въпреки разстоянията, браковете, децата и всичките им ангажименти.

Други пък имат приятелка, която сякаш няма сестра, а кармична врагиня. Двете се ненавиждат от детска възраст, до ден-днешен не могат да поделят родителската любов, наследство и дори – мъжкото внимание.

Трети пък се сещат за сестрите си само по големи поводи като сватби и погребения. Всеки си има живот и грижи, но най-добрите им приятели не са хората с общо минало и ДНК. Сестрите им не са врагове, но не са и първите, към които ще се обърнат за помощ.
Какъв е моят случай ли?! – Предположихте вярно – нямам сестра! Обаче ми е ясно, че ако имах такава щеше или да ми е най-близката приятелка…или смъртен враг!

Къде се корени проблемът?

Връзката на сестрите помежду си почти винаги е следствие от отношението на родителите им към тях. Какво е предизвикателството пред обичайните, не обременени с педагогически и психологически знания, баща и майка, които имат две деца? Не само да обичате децата си, но и – за предпочитане! – да го правите по еднакъв начин, без да идеализира единия и да не омаловажава другия. Но факт е, че това е невъзможно!

Това е така, не защото едното дете е по-скъпо за родителите от другото и някой получава по три целувки на ден, а другия – пет. Факт е, че имаме двама различни човека, две различни личности и в резултат на това те имат различни нужди във всичко, включително в любовта. Дори и да ги обичате абсолютно еднакво, не е известно на каква скала да измервате коментарите и наградите – за един това ще е повече от достатъчно, докато другият ще се чувства лишен.

За да вземете предвид всички тези нюанси, трябва да имате опит и мъдрост…каквито никой няма на 20-30 години. И тогава се оказва, че една педагогическа грешка следва друга.

Главната грешка на родителите

Най-честата родителска грешка е, че по-малкото дете получава повече внимание и обич. Родителите често признават, че първото дете е родено, защото е било необходимо, но второто е родено като радост за душата. Децата се държат и чувстват в пълно съответствие с тези роли.

По-малките растат разглезени, по-големите – по-сериозни и отговорни, тъй като в детството, когато техните връстници играят, те носят отговорност и се грижат за сестричката, която родителите му са „зачислили“. И колкото и да им говорят, че са родили второ дете изключително за себе си, най-големият син или дъщеря в такава ситуация почти винаги страда.

Освен това по-големите и по-малките деца се различават помежду си по характер. Едното е пробивно, инициативно, дори – невъзможно в желанието си да обере цялото внимание. Другото е хрисимо, тихо и вечно потупвано по рамото, защото е „добро” дете- т.е. не прави нищо, за да занимава възрастните.

Защо се конкурират сестрите

Докато и двете деца са много малки, връзката може да се изглади, съперничеството се случва в началното училище и юношеството – понякога може да достигне до открита вражда. В детството най-важната ценност за всяко дете е вниманието на родителите и това често провокира съперничество и съревнование.

С течение на годините родителското внимание е необходимо все по-рядко, и тогава, когато става въпрос за момичета, те започват да се карат за вещи – рокли, обувки, джунджурии, след това – заради ежедневието (защо каката може да стои навън до десет вечерта, а малката трябва да е у дома след осем) и момчетата. Интересно е, че поради разликата в интересите между брат и сестра няма такива конфликти като между братя и сестри.

Всичко си идва на място с годините

Времето е най-мъдрият лечител. И за щастие, в повечето случаи с течение на времето негативните тенденции изчезват. Сестрите, които са се карали в детството, стават все по-близки, особено, когато напускан „военната зона” – родителския си дом.

И вече няма нужда да се състезават за любовта на родителите си, защото всеки има свое семейство, свои скърби, проблеми, радости. И колкото по-възрастни стават хората, толкова по-добре се отнасят помежду си. Идва осъзнаването, че родителите, за съжаление, ще ги напуснат един ден. Децата ще пораснат и на свой ред ще свият собствено гнездо. И кой ще остане до вас? Сестрата – най-близкият и скъп, след родители и деца – човек, а понякога дори и единственият в целия широк свят.