You are here
Home > Дом и семейство > Мама и бебе > Сестрата – най-добър приятел или враг

Сестрата – най-добър приятел или враг

Който си няма по-голяма сестра, мечтае за такава, а който има…е, тук ще чуете различни неща

Сигурно всеки има приятелка, която има сестра. Двете са най-добри приятелки – сплотени, въпреки разстоянията, браковете, децата и всичките им ангажименти.

Други пък имат приятелка, която сякаш няма сестра, а кармична врагиня. Двете се ненавиждат от детска възраст, до ден-днешен не могат да поделят родителската любов, наследство и дори – мъжкото внимание.

Трети пък се сещат за сестрите си само по големи поводи като сватби и погребения. Всеки си има живот и грижи, но най-добрите им приятели не са хората с общо минало и ДНК. Сестрите им не са врагове, но не са и първите, към които ще се обърнат за помощ.
Какъв е моят случай ли?! – Предположихте вярно – нямам сестра! Обаче ми е ясно, че ако имах такава щеше или да ми е най-близката приятелка…или смъртен враг!

Къде се корени проблемът?

Връзката на сестрите помежду си почти винаги е следствие от отношението на родителите им към тях. Какво е предизвикателството пред обичайните, не обременени с педагогически и психологически знания, баща и майка, които имат две деца? Не само да обичате децата си, но и – за предпочитане! – да го правите по еднакъв начин, без да идеализира единия и да не омаловажава другия. Но факт е, че това е невъзможно!

Това е така, не защото едното дете е по-скъпо за родителите от другото и някой получава по три целувки на ден, а другия – пет. Факт е, че имаме двама различни човека, две различни личности и в резултат на това те имат различни нужди във всичко, включително в любовта. Дори и да ги обичате абсолютно еднакво, не е известно на каква скала да измервате коментарите и наградите – за един това ще е повече от достатъчно, докато другият ще се чувства лишен.

За да вземете предвид всички тези нюанси, трябва да имате опит и мъдрост…каквито никой няма на 20-30 години. И тогава се оказва, че една педагогическа грешка следва друга.

Главната грешка на родителите

Най-честата родителска грешка е, че по-малкото дете получава повече внимание и обич. Родителите често признават, че първото дете е родено, защото е било необходимо, но второто е родено като радост за душата. Децата се държат и чувстват в пълно съответствие с тези роли.

По-малките растат разглезени, по-големите – по-сериозни и отговорни, тъй като в детството, когато техните връстници играят, те носят отговорност и се грижат за сестричката, която родителите му са „зачислили“. И колкото и да им говорят, че са родили второ дете изключително за себе си, най-големият син или дъщеря в такава ситуация почти винаги страда.

Освен това по-големите и по-малките деца се различават помежду си по характер. Едното е пробивно, инициативно, дори – невъзможно в желанието си да обере цялото внимание. Другото е хрисимо, тихо и вечно потупвано по рамото, защото е „добро” дете- т.е. не прави нищо, за да занимава възрастните.

Защо се конкурират сестрите

Докато и двете деца са много малки, връзката може да се изглади, съперничеството се случва в началното училище и юношеството – понякога може да достигне до открита вражда. В детството най-важната ценност за всяко дете е вниманието на родителите и това често провокира съперничество и съревнование.

С течение на годините родителското внимание е необходимо все по-рядко, и тогава, когато става въпрос за момичета, те започват да се карат за вещи – рокли, обувки, джунджурии, след това – заради ежедневието (защо каката може да стои навън до десет вечерта, а малката трябва да е у дома след осем) и момчетата. Интересно е, че поради разликата в интересите между брат и сестра няма такива конфликти като между братя и сестри.

Всичко си идва на място с годините

Времето е най-мъдрият лечител. И за щастие, в повечето случаи с течение на времето негативните тенденции изчезват. Сестрите, които са се карали в детството, стават все по-близки, особено, когато напускан „военната зона” – родителския си дом.

И вече няма нужда да се състезават за любовта на родителите си, защото всеки има свое семейство, свои скърби, проблеми, радости. И колкото по-възрастни стават хората, толкова по-добре се отнасят помежду си. Идва осъзнаването, че родителите, за съжаление, ще ги напуснат един ден. Децата ще пораснат и на свой ред ще свият собствено гнездо. И кой ще остане до вас? Сестрата – най-близкият и скъп, след родители и деца – човек, а понякога дори и единственият в целия широк свят.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close