„Ве сакам сите!“: Тоше Проевски – завинаги на 26

„Когато всичко ви бъде отнето, двете ви ръце ще останат, съберете ги една до друга за молитва … Тогава вие ще бъдете най-силни.“
Тоше Проески

16 октомври е тъжна дата за Македония. На този ден държавата загуби своя най-истински, най-чист символ, герой, талант . Тоше Проески си отиде само на 26 като праведник и музикант – в съня си, но на път.

Златното славейче от Крушево

Той е син на власи от Крушево, но е роден в Прилеп – на 25 януари 1981 година. Второ дете е за Никола и Доминика. Кръщават го Тодор, а семейството отдавна е „помакедончило” влашката фамилия на дядо му – Проя. Когато става известен и предвид изгледите за слава извън Европа той обмисля да върне семейното име, като по-запомнящо се.

Рано забелязват таланта му. На 11 прави впечатление на детския конкурс „Златното слайвейче” и от тогава в никого няма колебания, че той ще се занимава с пеене. Завършва средно музикално училище в Битоля, не спира да обикаля конкурси и скоро започва да печели призове от тях.

През 1999 година издава първия си албум и от тогава името му става синоним на легенда. Той пее под проливни дъждове, не спира да се изявява с благотворителна цел, става посланик на УНИЦЕФ.

Завършва Музикалната академия в македонската столица и операта завинаги остава неговата най-голяма слабост. Усъвършенства изкуството в Ню Йорк, но не забравя почитателите си и популярната музика.

С работата си става един от най-популярните изпълнители на Балканите – успява да препълни дори най-голямата зала на Балканите – „Београдска арена“ в Сърбия. Последният му голям концерт в Скопие остава запомнен завинаги. Приходите от над 30 000 души отиват за ремонт на училищата в Македония.

Той няма какво повече да постигне в родината. Превърнал се е в най-голямата звезда. От тук-нататък планира кариера, извън пределите на Европа. Инцидентът край Нова Градишка, Хърватия обаче прекършва мечтите на македонците. Шофьорът му се блъска в камион и след това в страничната мантинела. Тоше Проески умира, без да усети страх и болка.

„Иди, иди несанице…”

Човек като него обикновено не се обвързва. Той принадлежи на нацията, която го боготвори. Дава им цялото си сърце, време и талант. Тоше Проески не се пести в работата, но успява да намери в живота си време дори да обича…доколкото му беше дадено.

За рядко доброто му сърце претендираха всички, но той избира много малко хора да допусне до него. Боготвори семейството си. Когато на паметния концерт на стадиона в Скопие получава последната награда от живота си – статуята на Майка Тереза, той я предава на майка си, подчертавайки, че добротата и човечността е наследил от родителите си.

Неговата дясна ръка, „професионална” майка, сянка и ментор е мениджърката му Лиляна Петрович все още страда през октомври:

„- Просто не искам да призная, че го няма. Винаги се чувствам зле по това време на годината, защото октомври ми напомня, че наистина го няма моя Тоше. Няма го да ми на галено „Къде си бебче?“. Не мога да обясня с думи защо това е така, но се чувствам зле през октомври, разстроена съм, много тъжна, постоянно плача”

Точно Лиляна вся смут сред почитателите на Тоше Проески. Тя и гардът на певеца – Ицо Панайотович твърдят, че най-голямата му любов не е последната му приятелка.

За почитателите хандбалистката от Сърбия – Адриана Будимир, е жената на живота му. Двамата се запознават през 2001 година и са заедно, докато тя приема контракт с испански отбор. Любовта им обаче се оказва по-силна от желанието за кариера. Двамата се събират отново. Адриана подписва с македонския Кометал, но не им е писано да остареят заедно.

След смъртта на Тоше, мениджърката Лиляна Петрович заяви пред медиите, че не Адриана е била истинската любима на певеца. Всенародният любимец пазел най-свидни спомени в сърцето си към Благица Бети Мисова. Тя е манекенка, от малкото градче Неготино. На нея посветил най-много песни, с нея прекарал най-много време и тя била истинската опора на майка му.

Заради твърденията на мениджърката, Андриана Будимир заведе дело за клевета. Съдът отсъди в нейна полза и посочи обезщетение.

Хандбалистката срещна любовта отново. Пет години след смъртта на певеца се омъжи за друг македонец, стана майка на Максим и тренира юноши. Тя никога, никъде не си позволи да коментира чувствата и връзката си с покойника. Остави на македонците и почитателите да живеят с чистия образ на Тоше Проески, който не пропускаше концерт без заветното: „Ве сакам сите!“