Диета при аутизъм

Днес диагнозата аутизъм става все по-позната сред мнозинството

Всяко разстройство от аутистичния спектър се разбира като сложно разстройство на развитието, което засяга не само нервната система на детето. Поради това много изследвания установяват, че пациентите страдат и от нарушения в храносмилателните функции.

Стомашно-чревната патология се открива в 70% от случаите, а анормални изпражнения – при 18 – 24% в сравнение с 4% от контролната група. 50% от аутистите страдат от възпаление на лигавицата на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, 55% проявяват намалена активност на храносмилателните ензими и панкреаса, а при 36,7% се наблюдава повишена чревна пропускливост.

Затова проблемите в храносмилателната система на детето имат решаващо значение за цялостното функциониране на нервната му система. Стомашно-чревните разстройства са чести при пациенти с аутизъм и могат да доведат до редица поведенчески проблеми, нарушения на съня, тревожност, раздразнителност, сензорна свръхчувствителност. От там проблемът се разпростира и върху социализацията и мотивацията им, както и върху избягването на нови ситуации с превес на повтарянето на рутинни дейности.

Въпросът за диетичните ограничения при аутизма се изследва от десетилетия. И макар науката да няма генерален отговор на всички въпроси, приема, че за всеки е нужно да се създаде индивидуална програма на хранене.

При избора на диета за детето е необходимо да се обърне внимание на следните моменти:

1. Променя ли се поведението му след консумация на определен продукт? Хиперактивността, нарушението на съня, натрапчивият смях често се проявяват след прием на продукти, съдържащи глутен, млечни продукти (казеин) и сладкиши. По-особеното е, че малчуганът сам изисква такива храни и буквално се пристрастява към тях.

2. Зачестяват ли храносмилателните разстройства като подуване, повръщане, диария или запек, болки в корема след конкретна храна? В такива случаи малкият пациент сам ще откаже специфична група храни, за да си спести неразположенията. Млечните продукти например могат да доведат до болки в корема, диария, метеоризъм, гадене, а месото да не се понася при нарушена обмяна на амоняка.

Така диетотерапията при децата с аутизъм се превръща в поредното предизвикателство, с което родителите трябва да се справят. Сред основните ѝ принципи са:

– включването на пробиотици;

– употреба на противогъбични препарати при нужда;

– заместваща терапия с витамини, микроелементи, ензими и пр.;

– ограничаване на алергизацията;

– подобрена толерантност към диетичните промени;

– намаляване на стомашно-чревните проблеми;

– регулиране на дефицитите на основни елементи.

Целиакия или непоносимост към глутен?

Целиакията, наричана още цьолиакия, и непоносимостта към глутен например сериозно затормозяват всеки родител. Но каква е разликата? Като тежко наследствено заболяване целиактията може да доведе до пълна атрофия на лигавицата на тънките черва и изисква доживотна безглутенова диета. Диагностицира се с помощта на ендоскопско изследване с биопсия и откриване на определени показатели в кръвта.

Ако пък детето проявява обикновена глутенова непоносимост, то няма да има промени в лигавицата на тънките черва и ще реагира положително в поведението и развитието си, ако просто премахнем глутена от храната му.

Глутенът е растителен протеин, който присъства в много продукти. На етикетите на голяма част от тях вече се отбелязва прецизираният им състав. Създават се и се развиват редица марки, които не го използват в храните си. Липсва глутен във всички зеленчуци и плодове, в царевицата и елдата, в месото. Скрит може да се намери в някои колбаси, сосове, сладкиши, дори консерви с рибни продукти.

Помощ! Лактоза

Лактозната непоносимост и лактазната недостатъчност са следващият проблемен момент в диетата при аутизъм. Лактозата представлява млечна захар и е най-важният източник на енергия за новородените през първите месеци от живота им. Лактазата пък е ензим, който се произвежда във власинките на тънките черва. Ако образуването му е нарушено, т.е. ако се наблюдава лактазен дефицит, започва процесът на ферментация, който се проявява клинично с подуване и диария възможно най-скоро след консумация на млечни продукти.

Без казеин и глутен

Безглутеновата безказеинова диета (GFD) за деца с аутизъм изключва глутена и казеина. На практика това означава игнорирането на всякакви млечни продукти както в чист вид, така и в храни, които ги съдържат. В този случай млякото може да се замени с аналози от растителен произход – бадемово, кокосово и пр. мляко. От менюто се изключват още пшеницата, ръжта, ечемикът, овесът. Разрешени са елда, ориз, царевица, соя, леща под формата на зърнени храни и брашно от тях, бобови растения, ядки, всички зеленчуци и плодове, всички месни продукти

За да разберем има ли детето ни нужда от подходяща диета, са необходими прегледи при гастроентеролог и метаболитен генетик. Ако нямаме възможност да посетим специалисти, най-важно е да наблюдаваме поведението и развитието на наследника си. Много често отгворите ще бъдат пред нас, когато реагира на определена храна. Ако има конкретни реакции, най-вероятно се нуждае от корекция в диетата. Щом решим да го въведем в различен хранителен режим, трябва да имаме предвид следните правила:

1. Осигуряване на пълноценно хранене.

2. Съвети и препоръки от лекар, като решението трябва да се вземе индивидуално въз основа на характеристиките на конкретното дете след необходимите прегледи и консултация със специалисти (гастроентеролог, генетик).

3. Подходяща замяна на изтеглените продукти.

4. Търпение, много търпение.

5. Водене на хранителен дневник и записване всички промени.

Как да разберем дали диетата действа?

Може би подобренията ще станат забележими през първите дни и седмици, но често това е по-дълъг процес – в рамките на няколко месеца. Нужно е да се има предвид, че напредъкът е индивидуален. Ако диетата се нарушава систематично, няма как да очакваме промени, които да се запазят в бъдеще. Дневникът ще ни помогне да преценим разумно какви са промените в поведението на детето след въвеждане в новия режим. Не е препоръчително и сами да въвеждаме наследника си в различно хранене. Консултациите със специалист са препоръчителни, ако не искаме да му създадем повече проблеми.

Колко продължава диетата?

Въпросът за продължителността на диетичните ограничения също се решава индивидуално. Всъщност при аутизма те не са за цял живот – всичко зависи от възможностите и развитието на конкретния организъм.

Има ли опасност, ако нарушим диетата?

В случай на аутизъм нарушаването на диетата няма да доведе до такива катастрофални последици за здравето и дори живота, както при тежки метаболитни нарушения например. Често различни диетични ограничения могат да бъдат комбинирани за един случай. Най-често срещаната програма е комбинация от диети без глутен, без казеин и с ниско съдържание на въглехидрати (с ограничение на захарта).

Алтернативни диетични програми

Специалистите включват в препоръките си още:

– кетодиета, която се стреми към ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на протеини. Проблематична е до определена степен, тъй като може да провокира развитието на кетоацидоза и затова е нужно да се провежда под наблюдението на лекар.

– диета с ниско съдържание на оксалати – тук от храненето се изключват храни, съдържащи оксалати (бадеми, ядкови масла, моркови и горски плодове, спанак, цвекло, шоколад, грозде, сусам, тахан, соеви продукти).

Доста често срещана практика е комбинирането на различни диетични методи. Препоръчително е да помислим с какво точно ще заменим изтеглените продукти, защото диетата на детето трябва да е пълноценна.

Нуждата от допълнителни витамини, микроелементи и биологично активни вещества се определя от специалист: чрез анализ на храненето му, оценка на развитието му, лабораторните му изследвания и пр.

В крайна сметка решението за въвеждане на диета за детето с аутизъм трябва да бъде взето много внимателно и непрестанно да се следи прогреса му. Успех!