You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Людмила Гурченко – живот като на кино

Людмила Гурченко – живот като на кино

Людмила Гурчено е еталон за актриса в СССР и като такава можа да си позволи живот като на посестримите си зад Океана

За хората от бившия СССР и соц републиките Людмила Гурченко е символ с непреходна стойност – предимно като актриса, но и със скандална слава на жена, която се бори за щастието си.
Тя не е класическа красавица, но с талант и характер достигна висините на успеха, натрупа любовни победи и загуби, бракове и скандали. Историята й е преразказвана дълго преди да се появи булевардната преса в родината й. Не е романизирана, но пък се превърна във вълнуващ сериал.

Практична като селянка, елегантна като дворянка

Людмила Гурченко е родена на 12 ноември 1935 г. в град Харков, тогавашна Украинска ССР. Бащата й Марк е типично селско момче – от деветгодишна възраст печели като кара коня в колхоза, след това напуска дома, за да работи в мините и да учи в техникум. Не му е писано обаче да потъне в забвение – заминава в Харков, където впечатлява с музикантската си дарба. С акордеона си стига чак до Филхармонията.

Междувременно припечелва допълнително като акомпанира по училищата. Там среща Елена – деветокласничка с „позорен” дворянски произход. В соца не долюбват благородниците, но и майката на Лена не е ентусиазирана от ухажора на дъщеря си. Марк е почти двадесет години по-възрастен, говори като селяк и никак не опитва да скрие славното си минало на къра.

Елена обаче се оказва своенравна. Напуска дома без майчина благословия, жени се, ражда Люся и така не завършва училище – просто, защото се грижи за семейството и работи рамо до рамо с мъжа си.

„Израснах в странно, хаотично, несистематично и, може би, неразумно, но чисто, добро, широко и абсолютно ирационално семейство.”, ще разказва по-късно актрисата.

Дори името на първородната дъщеря не е избрано като на всички останали. Бащата се влюбва в името Люси от един американски филм. Бдителните другарки от регистратурата обаче надават вой и той е приел компромисния вариант – да нарече момичето си Людмила. У дома обаче я наричат Люси и така, без да искат, предопределят връзката й с киното.

По време на Великата Отечествена война Марк отива доброволец на фронта. Семейството му остава в капана на окупаторите. В дома им се настаняват немци, а тя и майка им са принудени да живеят на чуждо място – в стая с балкон. На всеки друг би му допаднало, но цял живот след това актрисата ще мрази балконите, защото й напомнят на страшното време на глад и отчаяние.

По това време Люси, също като татко, започва да печели пари. Пее песни на немците в замяна на чиния супа. Те се радват на детето и с радост й дават остатъците от храната си. Още не пристъпила училищния праг научила как да пали публиката с изпълнението си на „Лили Марлен”.

След края на войната баща й се завръща, а тя може да порасне относително нормално дете. Мечтае за сцената, изявява се като най-голямата кокетка и с радост прекроява дрехите на майка си.

„Москва не вярва на сълзи”

Решена да бъде актриса, Людмила Гурченко щурмува Москва и преглъща критики за така типичното си украинско произношение. През 1953 я приемат във Всерусийския държавен киноинститут.

След само три години прави кино дебют. Ролята й е нищо особено, но пък казва паметна реплика: „Не съм дошла тук, за да мълча!”
Музикалната комедия „Карнавална нощ” на Елдар Рязанов, излязла през същата година, праща Люси на кино-Олимпа. Ролята на Елена Крилова я прави известна в пределите на безкрайния Съюз, а песента „Пет минути“ вече няколко десетилетия звучи в новогодишната нощ в дома на всеки руснак.
Людмила Гурченко в "Карнавална нощ"
Филмът е истински пробив за младия режисьор Рязанов, който преди това снима само късометражни и документални филми. Нито той очаква подобен успех, нито Людмила – че нейните фотографии скоро ще се по всички съветски списания, а хората ще копнеят за нея като „секс символ“ на 50-те години.

Две години по-късно Людмила Марковна завършва ВГИК и играе в „Момиче с китара“. В този филм тя отново играе сладкото, наивно и пеещо романси момиче – Таня, която работи в музикален магазин.
Тя скоро разбира, че са я набутали в едно нежелано клише и трябва много да поработи, за да се откъсне от него. За да се справи, отказва много подобни роли и потъва в халтурата, за да може да се изхрани.

Девет години тя снима във второстепенни филми и за да се чувства пълноценна актриса намира утеха в театъра.

Възкресение

Нещата се променят чак след излизането на мелодрамата „Стари стени“ (1974 г.). Като директорката на тъкачната фабрика Анна Смирнова, Людмила Гурченко се завръща категорично в голямото кино, за да остане там като една от най-сниманите актриси.

След това , в качеството си на звезда, тя смело експериментира – може да се види и в драми като „Двадесет дни без война”, и в музикални филми като „Мама” (по „Вълкът и седемте козлета”.)
Актрисата е толкова уверена и обичана, че захвърля суетата. Позволява си да играе самотна, некрасива дори, но безкрайно вълнуваща в „Обратна връзка”, „Пет вечери”, „Любимата жена на механика Гавраилов”.

На средна възраст отново прави паметна роля, благодарение на Елдар Рязанов. „Гара за двама” е истински дар за актрисата, която вече е в категория „без възраст”. Предстоят й още големи филми обаче: „Любов и гълъби” и „Чуй, Фелини”.
Животът на Людмила Гурченко
Лицата на любовта

И без булевардна преса, десетилетия наред редовият съветски гражданин с наслада одумва националните героини: Алла Пугачова и Людмила Гурченко. Двете диви постигат ранна слава и може би в това се крие смелостта им да не се подчиняват на обществени очаквания, а да взимат това, за което копнеят сърцата им.

Людмила Марковна, например, има пет официални брака, едно дълго съжителство и незнаен брой афери. Тя има два проблема, които може би са пречка в живота й. Първо: Смята връзката на майка си и баща си за перфектна и през цялото време търси партньор, с когото да изгради подобни отношения. На второ място, Людмила осъзнава, че е труден характер. Тя просто не знае как да живее с някого, без за го потисне, но и без да бъде в подчинена позиция.

Първият й брак е със студентската й любов – режисьорът Василий Ордински. Семейство са само една кратка година и после никога след това не говорят един за друг пред хората.

Писателят Борис Андроникашвили й слага брачна халка през 1958 година. Двамата изкарват заедно около две години. Малко след раждането на дъщерята им Мария, двамата се развеждат.

Александър Фадеев – колега актьор, е съпруг №3 през 1962 година. Този брак също трае две години и провокира безкрайни сплетни по адрес на Людмила Марковна. Говорят, че разривът по между им настъпил заради „нездравите” му слабости, изневерите му и скандалите.

Легендарният Йосиф Кобзон е четвъртият официален опит на актрисата да бъде „порядъчна гражданка”. Женят се през 1964та година и имат изгледи да успеят. Певецът обожава малката Мария, иска да бъде истински баща, но семейството се разделя след три години.

След раздялата звездите си говорят почти четири десетилетия. Казват, че проблемът по между им е „класически” – свекървата не харесва снаха си, но според приятели на артистите взаимните им подозрения в измяна за провалили връзката им.

Музикантът Константин Купървайс е четиринадесет години по-млад, но остава до нея цели деветнадесет години. Той става баща за самотната Маша, акомпанира на звездната си съпруга и се обслужва кариерата им. Константин не си позволява да бъде краен след раздялата. Пред медиите обяснява, че връзката им просто се е изчерпала.

Продуцентът Сергей Сенин е почти двадесет и пет години по-млад от актрисата. Тя живее с него от 1993 г. до смъртта си. Той не се разбира никак с Маша, която вече е възрастна жена. Благодарение на нея, Людмила може да поправи грешките на младостта. Вече е баба на деца, кръстени на родителите й – Марк и Елена.

Непростите отношения между майка и дъщеря обаче се превръщат в няма война, продължила цели деветнадесет години.

Време за сълзи

Любимият внук на легендата умира неочаквано…или не съвсем. Той е само на 17, учи в чужбина, но от три години има проблем с дрогата. Завръща се в родината чист, с нови мечти и планове за живота, но срещата със стари приятели се оказва фатална. Инжекция с хероин спира завинаги сърцето му да бие.

Смъртта не само не сплотява, но и скарва още по-сериозно Мария и майка й. Людмила обвинява дъщеря си, че не е споделила за проблема на Марк. Маша пък се е наслушала на приказки от типа: „Една актриса не трябва да ражда. Не може да бъде и майка, и актриса. Аз специално избрах второто.“

Двете не си прощават и проговарят до сетен дъх. През 2011 година, когато светът тъне в романтиката на Свети Валентин, актрисата преживява нелеп битов инцидент. Тазобедрената й става е счупена и се налага да я оперират още на следващия ден. Изписват я в началото на следващия месец, но на 30 март получава тромбоза.

Несломимото сърце на Людмила Гурченко спира да бие. Поклонението в Централния дом на писателите продължава цели четири часа.

Последната й воля е да бъде погребана до внука й Марк и родителите й. Повелята й не е изпълнена. Полагат тялото й в Ново-Девическото гробище -на алеята с други известни имена. Тя почива редом до легендарния Вячеслав Тихонов – като метафора на живота й, посветен на сцената.

Отново пред публиката

Четири години след като поема сетен дъх споменът за актрисата възкръсва. Заснет е сериал, заснет по трите й автобиографични книги.

В ролята на звездата влиза Юлия Пересилд. Нейното превъплащение се харесва и на масовата публика, и на критиката. Оценена е любовта към героинята, крайностите в стремеж да се постигне истинност.

Юлия Пересилд днес се радва на успехи, подобно на Людмила Гурченко. Едва на 35 е обявена за „заслужила актриса”, наградите на правителството и президента са само малка част от призовете и общественото признание, на които се радва.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
WP2Social Auto Publish Powered By : XYZScripts.com
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close