Филмите на Невена Коканова

Невена Коканова – родена със звезда на челото

Невена Коканова умееше да играе така, че да разтрепери зрителя, без да произнесе и дума

Невена Коканова днес трябваше да навърши 80. Отиде си така, както живя – с аристократично достолепие, без аплобм. Успя да чуе за играта си както бурните аплодисменти, така и ангажиращия комплимент – Първата дама на българското кино. И двете не са достатъчни за жена, която умее да спира дъха дори, когато мълчи на екрана и да бъде еталон за женственост с ангелска красота.

Дъщерята на офицера

Ражда се в Дупница – дъщеря на благородничка от австрийско семейство и царски офицер. Няма възможност обаче да бере щедри плодове от произхода си. Дете на войната, което расте по време на соца, с „неблагонадежден” произход и баща в Белене – няма бляскави перспективи за нея. Няма право на университет, но в живота винаги става това, което трябва. Невена Коканова се оказва поредната гранд дама на изкуството без диплома!

Момичето от Дупница започва кариерата си на актриса от провинциалния театър. В Ямбол осемнадесетгодишната стажант-актриса започва кариерата си и след като получава ролята на Жулиета става ясно, че тогавашния НАТФИЗ е пропуснал феномен!

„Душата ми я позна”

Цял живост завистниците в гилдията ще одумват Невена Коканова не за друго, а че е имала редки шансове в професията, благодарение на съпруга си. Режисьорът Любомир Шарланджиев, разбира се, е подкрепа на жена си, но и като режисьор, и като ценител не е могъл да пропусне фактът, че не само той, а и камерата обожава онова седемнадесетгодишно момиче от масовката, което снима по време на „Две победи”.

Тогавашната ученичка от Търговската гимназия кара режисьора да се държи като ученик. „Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея – веднага, каквото и да става!“, казал на колегата си Иван Андонов. Невена Коканова отговаря с взаимност и до сетните му дни е до него – независимо, че и друга Голяма любов я чака по пътя й.

Семейството се жени в Габрово и отпразнува сватбата в Соколовския манастир. Двамата отглеждат една дъщеря и създават няколко филма в Златния фонд на Българското кино. В негова памет тя дори завършва последния му лента „Трите смъртни гряха“. Предани са си – независимо от страстите, битовизмите и одумките на хората над двадесет години. След като той си отива, тя не се омъжва отново. За света тя остана актрисата Невена Коканова, жената на Шарлето.
Невена Коканова биография
„Тютюн” – порочната Ирина, изиграна от ангелоподобна актриса

Романът на Димитър Димов се превръща във феномен още с публикацията си. Прекроен по нареждане на Партията-майка, предложен за филмиране. Да получи ролята на Ирина е мечта за всяка амбициозна млада актриса, но писателят иска само Невена Коканова.

Бащиният дом на писателя е в Дупница и детството му минава там. Това дава повод на интриганти да заподозрат, че по тази причина Димов настоява Коканова да е неговата Ирина. Писателят обаче е влюбен в друга актриса, която е настоявала за главната роля в „Тютюн”. Димов постига пълна победа – Невена става Ирина, а се жени за другата актриса – Лена Левчева.

Коканова пристъпва с ужас към тежката задача. Тежат й одумките, очакванията, съмненията в „моженето” й. Тя е само на 23, но успява с ангелската си деликатност за изиграе жена, погубила мечтите и надеждите си в разгула и парите от „Никотиана”.
Ирина от Тютюн
Филмът става шедьовър за критиците и суперхит – за киноманите. С ролята на Ирина статута на Невена Коканова вече е в космическата орбита, но това е само началото…

„Защо те волим, слънце мое, ти го знаеш, я те волим“

След родите на изкусителки на екрана и театралната сцена, на твърде младата актриса пак й се налага да влезе в роля на чужда за нея /уж/ жена. Лиза в „Крадецът на праскови” е мечтателна, похабена от войната и еснафщината, съпруга на офицер, която преоткрива любовта със сръбски военнопленник.

За образа, създаден от Емилиян Станев и работата с режисьора Въло Радев Невена за първи път демонстрира актьорска амбиция. Фаворитката отново е друга, но тя фино, но категорично, настоява да й бъде даден шанс.

Съсипва се от работа, защото от театъра не я пускат, убива се от пътуване между столицата и Велико Търново, но всичко си струва. Ролята се получава естествено, снимките вървят страхотно, старопрестолния град е вълшебен, а партньорът й…

Дълги години, цели десетилетия ще минат преди Раде Маркович да разкаже цялата истина. Погледнал на предложението от българите като спасителен сал, актьорът бяга от гнил брак, предатели и здравословни проблеми.

Есента била вълшебна, колегите – невероятни, а с Невена Коканова се получило толкова естествено партньорство, че не разбрали как са се влюбили. Маркович се връща в Югославия. Язвата му го праща в болница, където разбира, че е на кръстопът в живота. Докато е на легло за месец се решава на развод и зарязва театъра в Белград. Връща се в България за озвучаване на ролята с нови сили и намерения да започне живота си отново.
Елисавета от Крадецът на праскови
Филмът е поканен на фестивала във Венеция. Градът срива всичките им предразсъдъци и любовта изглежда щастлива. Завръщането обаче променя всичко. Невена не се решава на развод, защото мъжът й е с болно сърце, а междусъседските отношения между България и Югославия са такива, че в отношенията на актьорите се намесват от върха.
Двамата се разделят, но връзката им става епистоларна и продължава четиридесет години.

Специално за и от нея

След образа на Лиза авторитетът на Невена Коканова в гилдията се бетонира. Одумките могат да наскърбяват, но не и да отрекат очевидното. На актрисата започват да предлагат роли, написани специално за нея – като Неда в „Отклонение” или пророческия „Спомен за близначката”. Може да бъде смешна еснафка в „Дами канят”, безмълвно вдъхновение в „Момчето си отива” или просто „Най-добрият човек, когото познавам”.
Момчето си отива с Невена Коканова и Филип Трифонов
Изживяла есента на живота си далеч от градския шум, Невена Коканова отказа да напише спомени. Остави дъщеря, шепа приятели и филмите й да говорят за нея. Не пожела да сподели спомените си, не иска да поучава. От нея остават само думи като: „Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!”

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close