Невена Коканова умееше да играе така, че да разтрепери зрителя, без да произнесе и дума
Невена Коканова днес трябваше да навърши 80. Отиде си така, както живя – с аристократично достолепие, без аплобм. Успя да чуе за играта си както бурните аплодисменти, така и ангажиращия комплимент – Първата дама на българското кино. И двете не са достатъчни за жена, която умее да спира дъха дори, когато мълчи на екрана и да бъде еталон за женственост с ангелска красота.
Дъщерята на офицера
Ражда се в Дупница – дъщеря на благородничка от австрийско семейство и царски офицер. Няма възможност обаче да бере щедри плодове от произхода си. Дете на войната, което расте по време на соца, с „неблагонадежден” произход и баща в Белене – няма бляскави перспективи за нея. Няма право на университет, но в живота винаги става това, което трябва. Невена Коканова се оказва поредната гранд дама на изкуството без диплома!
Момичето от Дупница започва кариерата си на актриса от провинциалния театър. В Ямбол осемнадесетгодишната стажант-актриса започва кариерата си и след като получава ролята на Жулиета става ясно, че тогавашния НАТФИЗ е пропуснал феномен!
„Душата ми я позна”
Цял живост завистниците в гилдията ще одумват Невена Коканова не за друго, а че е имала редки шансове в професията, благодарение на съпруга си. Режисьорът Любомир Шарланджиев, разбира се, е подкрепа на жена си, но и като режисьор, и като ценител не е могъл да пропусне фактът, че не само той, а и камерата обожава онова седемнадесетгодишно момиче от масовката, което снима по време на „Две победи”.
Тогавашната ученичка от Търговската гимназия кара режисьора да се държи като ученик. „Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея – веднага, каквото и да става!“, казал на колегата си Иван Андонов. Невена Коканова отговаря с взаимност и до сетните му дни е до него – независимо, че и друга Голяма любов я чака по пътя й.
Семейството се жени в Габрово и отпразнува сватбата в Соколовския манастир. Двамата отглеждат една дъщеря и създават няколко филма в Златния фонд на Българското кино. В негова памет тя дори завършва последния му лента „Трите смъртни гряха“. Предани са си – независимо от страстите, битовизмите и одумките на хората над двадесет години. След като той си отива, тя не се омъжва отново. За света тя остана актрисата Невена Коканова, жената на Шарлето.
„Тютюн” – порочната Ирина, изиграна от ангелоподобна актриса
Романът на Димитър Димов се превръща във феномен още с публикацията си. Прекроен по нареждане на Партията-майка, предложен за филмиране. Да получи ролята на Ирина е мечта за всяка амбициозна млада актриса, но писателят иска само Невена Коканова.
Бащиният дом на писателя е в Дупница и детството му минава там. Това дава повод на интриганти да заподозрат, че по тази причина Димов настоява Коканова да е неговата Ирина. Писателят обаче е влюбен в друга актриса, която е настоявала за главната роля в „Тютюн”. Димов постига пълна победа – Невена става Ирина, а се жени за другата актриса – Лена Левчева.
Коканова пристъпва с ужас към тежката задача. Тежат й одумките, очакванията, съмненията в „моженето” й. Тя е само на 23, но успява с ангелската си деликатност за изиграе жена, погубила мечтите и надеждите си в разгула и парите от „Никотиана”.
Филмът става шедьовър за критиците и суперхит – за киноманите. С ролята на Ирина статута на Невена Коканова вече е в космическата орбита, но това е само началото…
„Защо те волим, слънце мое, ти го знаеш, я те волим“
След родите на изкусителки на екрана и театралната сцена, на твърде младата актриса пак й се налага да влезе в роля на чужда за нея /уж/ жена. Лиза в „Крадецът на праскови” е мечтателна, похабена от войната и еснафщината, съпруга на офицер, която преоткрива любовта със сръбски военнопленник.
За образа, създаден от Емилиян Станев и работата с режисьора Въло Радев Невена за първи път демонстрира актьорска амбиция. Фаворитката отново е друга, но тя фино, но категорично, настоява да й бъде даден шанс.
Съсипва се от работа, защото от театъра не я пускат, убива се от пътуване между столицата и Велико Търново, но всичко си струва. Ролята се получава естествено, снимките вървят страхотно, старопрестолния град е вълшебен, а партньорът й…
Дълги години, цели десетилетия ще минат преди Раде Маркович да разкаже цялата истина. Погледнал на предложението от българите като спасителен сал, актьорът бяга от гнил брак, предатели и здравословни проблеми.
Есента била вълшебна, колегите – невероятни, а с Невена Коканова се получило толкова естествено партньорство, че не разбрали как са се влюбили. Маркович се връща в Югославия. Язвата му го праща в болница, където разбира, че е на кръстопът в живота. Докато е на легло за месец се решава на развод и зарязва театъра в Белград. Връща се в България за озвучаване на ролята с нови сили и намерения да започне живота си отново.
Филмът е поканен на фестивала във Венеция. Градът срива всичките им предразсъдъци и любовта изглежда щастлива. Завръщането обаче променя всичко. Невена не се решава на развод, защото мъжът й е с болно сърце, а междусъседските отношения между България и Югославия са такива, че в отношенията на актьорите се намесват от върха.
Двамата се разделят, но връзката им става епистоларна и продължава четиридесет години.
Специално за и от нея
След образа на Лиза авторитетът на Невена Коканова в гилдията се бетонира. Одумките могат да наскърбяват, но не и да отрекат очевидното. На актрисата започват да предлагат роли, написани специално за нея – като Неда в „Отклонение” или пророческия „Спомен за близначката”. Може да бъде смешна еснафка в „Дами канят”, безмълвно вдъхновение в „Момчето си отива” или просто „Най-добрият човек, когото познавам”.
Изживяла есента на живота си далеч от градския шум, Невена Коканова отказа да напише спомени. Остави дъщеря, шепа приятели и филмите й да говорят за нея. Не пожела да сподели спомените си, не иска да поучава. От нея остават само думи като: „Тръгне ли човек с чисти подбуди към нещо, винаги успява!”