Детският бърнаут, или как да не разболееш детето си

Бърнаутът се среща не само при възрастните, но и при децата

И докато възрастният е в състояние да се досети какво се случва с него, на детето му липсват опит и знания, с които да си обясни състоянието си. Затова то продължава да се спуска по наклонената плоскост и въпреки че животът му се разпада, прави всичко възможно да не разочарова родителите си. Ако бърнаут синдромът не се овладее навреме, много е възможно впоследствие хлапето да изгуби всякакво желание да прави каквото и да било, а състоянието му да се задълбочи и да се стигне до по-сериозни диагнози.

Практически бърнаутът се свързва с тотално емоционално, психическо и физическо изтощение, като класическото му определение обикновено е „професионално прегаряне“. Признаците, с които се проявява, често наподобяват симптомите и на други психически заболявания, както и на различни поведенчески проблеми. Затова е от съществено значение да се обхване цялостната картина – какви са семейните отношения, приятелската среда, обстановката в училище и пр., в конкретния период.
Работохолизмът при възрастните често води до бърнаут, в резултат на което те са склонни да преосмислят живота си и да забавят темпото. Децата пък са доста по-чувствителни поначало от големите си събратя и преживяват дори обикновените неща по-тежко. Системното натоварване в училище е нож с две остриета. Когато организмът е в състояние на постоянен стрес, е съвсем естествено и мозъкът да прегрее.

На другия полюс са родителските амбиции. Всеки иска наследниците му да се представят добре в „професионалната сфера“, т.е. в училище и в допълнителните обучения, които обещават добър университет, отлична кариера и пр. Подобно поведение е разбираемо, но понякога идва моментът, когато родителят не е в състояние да спре газта. Постоянният натиск и напрежение, които създава, могат да докарат до лудост дори и най-здравия човек, а какво остава за дете.

Прекомерното натоварване, допълнителните задачи (уроци, курсове, спорт, още упражнения вкъщи) често не са адекватна реакция и вместо да изпишат вежди, ще избодат очи. В крайна сметка може да се стигне до бърнаут, което вероятно ще коства месеци възстановяване, за да се върне хлапето към обичайния си психически, емоционален и физически статус.

Ето и на какво да обърнете внимание, за да разберете дали детето ви не развива бърнаут синдром:

1. Ситуацията в училище. В месеците преди НВО и матурите например е съвсем естествено родителят да затегне коланите у дома. Имайте предвид, че периодът е „лабилен“. Младият човек се чувства достатъчно притиснат и натоварен, за да го напрягате допълнително с поведението си и с поредните извънкласни уроци по даден предмет.

2. Личността на детето. Перфекционизмът е отлично качество, когато не се прекалява с него. Ако хлапето ви не е в състояние да „излезе“ от ученето, приемете това като сигнална лампа.

3. Методите му на учене. Някои деца просто учат и мислят различно. Те имат свои начини да обработват информацията. Проблемът идва тогава, когато родителят не успява да приеме подобна „технология“, просто защото собственият му мозък работи различно.

4. Свободното време. Ако детето ви няма никакво време за нищоправене, още повече за удоволствие, защото скача от урок на курс и обратно, неминуемо очаквайте проблеми.

5. Промени в поведението. Често класическият бърнаут синдром е свързан с липса на интерес към ежедневните дейности, към нещата, които допреди месец са доставяли удоволствие, с нервност, безпокойство и повишена тревожност, с невъзможност за овладяване на гнева и емоциите като цяло.

6. Промени в здравния статус. Ако детето се чувства постоянно изморено, не спи добре, има кошмари или забелязвате промени в хранителния му режим, опитайте да откриете причината. Рязкото отслабване или напълняване, непрестанното главоболие, болките в стомаха, гаденето, както и повишената податливост към инфекции са добър знак, че нещо не е наред.

7. Преценете собственото си поведение. Оказвате ли му постоянен натиск да учи и да напредва? Коментирате ли с негативни квалификации лошите му резултати в училище? Имате ли време за себе си, през което да не мислите какви изпити и уроци има за вземане и учене, как да напаснете графика на всички в семейството, как да се справите с напрежението, което самите вие изпитвате?

След като си отговорите честно на някои въпроси, които, без съмнение, също ще изскочат в съзнанието ви, спрете. И оставете детето си да диша. В крайна сметка нищо в живота не е на всяка цена, а когато рискувате здравето му, и цената си струва да бъде коментирана.

Ето и някои практически съвети, които да иползвате, за да спестите на младия човек месеци в черната дупка на бърнаута:

1. Ограничете собствения си натиск върху него. Да, не бива да се отпуска, но и не бива да живее в учебниците и с мисъл за следващата тема и задание.

2. Доверете се на начина му да учи. Ако детето ви е по-различно от масовия случай, то знае най-добре как да запомня и обработва информацията така, че да му е максимално полезна. Това, че вие не одобрявате подобни методи на работа, е по-скоро ваш проблем.

3. Съобразете графика му с особеностите на характера и личността му. Когато му се спи, не го притискайте да отвори поредния сборник със задачи. Дайте почивка на мозъка му, за да заработи той на пълни обороти, когато настъпи неговият час.

4. Оставете му свободно време. Дори вие имате нужда да останете насаме със себе си и просто да не правите нищо. Подобни почивки ще презаредят батериите му и ще приема по-леко задълженията си.

5. Не ограничавайте контактите му с приятелите. Компанията на близки хора извън семейния кръг е мощен бутон, който автоматично зарежда всичко останало. Детето трябва да има време и за тях.

6. Не използвайте унизителни квалификации, когато не се справя, и не го сравнявайте с останалите деца. Разбира се, че не е като тях, и е нужно да превърнете това в коз, а не в открито нападение. Заложете на силните му черти и ги стимулирайте.

7. Избягвайте да учите с него. Хубаво е от време на време на „проконтролирате“ ситуацията, но ако не му позволявате само да осмисли информацията и буквално суфлирате отстрани, няма да има напредък нито в ученето, нито в отношенията помежду ви. Приемете, че самостоятелността е умение, което се изгражда още в ранното детство, за да превърне самостоятелното дете в самостоятелен възрастен.

8. Поставете граници и установете регулярен режим на хранене, сън, учене и удоволствие. Изграждането на рутина ще му помогне да се възстанови и да пази силите си за часовете, в които трябва да е в кондиция.

9. Слушайте. Често децата споделят наистина важните неща сякаш между другото, без да отдават значението, което вие бихте придали на фразата. И далеч не е задължително това да е познатото „мрънкане“, защото може да се окаже сигнална лапма за по-сериозен проблем.

10. Поддържайте доверието в отношенията си. Не е нужно детето да рухне, за да разберете, че нещо се случва с него. Разбира се, постоянните въпроси от ваша страна само ще го изнервят допълнително. Доверете се на баланса и въпреки че понякога сякаш стоите настрани, внимателно наблюдавайте. Ще дойде и подходящият момент да реагирате.

Така, ако съумеете да запазите хладнокръвие в периода на натоварване и да овладеете както себе си, така и проблемните моменти, след време ще се поздравите за постигнатия успех. И макар детският бърнаут да е сериозно състояние, все пак не е нужно да се стига и дотам, нали?